Храм "Св.Св. Кирил и Методий" е източно-православен храм в старинния квартал "Варуша" на град Велико Търново.
Според кондиката на храма, първият камък за изграждането му е поставен на 10 март 1860г. и приключва есента на 1861г. Това е по време на царуването на султан Абдул Меджид Ефиндимиз, в архиерейството на Григорий Лезвийца. Построяването на храма става в разгара на борбата за църковна независимост и породените конфликти с гърка-владика Григорий. Храмът е осветен на 8 октомври 1861г. от петима свещеници.

Храм "Св.Св. Кирил и Методий" е свързан с историята на преселниците, които заживяват в Търново, пристигнали от различни планински градчета. Кварталът тогава се нарича Кошарската махала и неговите жители са събирали дарения за издигането на храма. Средства са дали българите в чужбина, както и Българската община в Цариград. На това място преди много години хората са правили курбан на свети Атанасий, който е закрилник на всички преселници. Знае се, че на мястото е имало малък късносредновековен храм с патрон Св.Атанасий, който пък е бил построен на оброчно тракийско светилище, върху свещен камък със силна енергия. И до днес е запазен камъкът, на който е извършен жертвения оброк. Това е първият храм в търновската духовна околия, който носи името на Св.Св. Кирил и Методий, и първата камбанария с лята камбана. Камбанарията е изградена през 1885г. и е с великолепна украса. На камбанарията има часовник, който отмерва всеки половин и кръгъл час. Това е и единствената работеща часовникова кула в града.

Строител и архитект на храм "Св.Св. Кирил и Методий" е майстор Колю Фичето, вече установил се в Търново. След този градеж за пръв път към името му добавено „архитект”.
Сградата е трикорабна, със засводен притвор, с балдахинови сводове, каменни колони, с извит бароков дървен балкон, богато резбован иконостас и кобилично извита абсида. Храмът бил  изграден с два купола и камбанария. Тези два купола и камбанарията са паднали от катастрофалното земетресение през 1913г. и до днес е възстановена само камбанарията отделно от храма.

Иконописците са от Трявна. Темплото (иконостаса) е дело на марангозите (резбарите) Тодор Несторов (роден 1849) и Иван Димитров Стрелухов (роден 1850) от град Калофер. Те са ученици на Ботю Петков, баща на Христо Ботев. В Търново се запознават с членовете на революционния комитет и по-късно се включват активно в подготовката на Априлското въстание. През април 1876г. те са сред четниците в Дряновски манастир и сред жертвите на въстанието.

За периода 1861-1872г. храм "Св.Св. Кирил и Методий" е действал съвсем официално и там са извършвани законно всички църковни обреди- служби, кръщавки, венчавки, опела. Още от построяването на храма, в него се е служило на български език и това е било 10г. преди българската църква да получи официално независимостта си. Новоназначеният от Екзархията архиерей на Търновската епархия, епископ Иларион Макариополски през 1872г. прави второ освещаване- вече е от българския владика.
Храмът е кръстен на светите братя Кирил и Методий, но тя е известн и с името Свети Атанасий, на когото е наречен вторият олтар. Третият е свързан с името на Св.Св. Петър и Павел.

Настоятели на храма при построяването му са: Братя Никола, Васил, Нено и Георги Киселови, Стоян Димоглу, х. Янко Димитров, Иван Драганов, Константин Събев, Дядо Дончо, Венко Иванов, Пеню Ракиджи, Тотю Петков, Ганчо Тодоров, Рачо Рачов, Цоню Генев, Велю Гергюв, Стоян Желязков, Петър Чешмеджи, Стефан Работилов и др.
Дарения за построяване на храма са осигурили: Руския консул - 352 гроша; свещениците Иван Плаковски и Димитър Драганов; Терзийският еснаф - 5000 гроша; Бояджийският еснаф - 1000 гроша; Бабукчийският еснаф - 1000 гроша; Абаджийският еснаф - 800 гроша; Чаракчийският еснаф - 500 гроша; Мутафчийският еснаф - 900 гроша.

Храм "Св.Св. Кирил и Методий" е уникален и с това, че в неговата килия е роден Петко. Р. Славейков, чиято къща и паметник са на около 100м южно под храма. Той е инициатор и на първото честване на храмовия празник на 11 май през 1869г.
В храма са опявани и обесените поборници против турско робство при сегашния Паметник на обесените, които след това са погребвани на близкото бунище, където сега има Поборнически паметник.

Източник: Иван Радев, „История на Велико Търново XVIII — XIX век“