Мисията на славянските просветители Кирил и Методий и преевангелизацията на Европа

„Кирил и Методий са класически пример за взаимодействието между културите: всеки народ трябва да внедри в собствената си култура евангелското послание и да изрази спасителната истина на своя език”: това е една от мислите на Бенедикт ХVІ за значението на мисията на Светите братя Кирил и Методий. Тя звучи актуално в съвременния европейски контекст, белязан от секуларизма, релативизма и крайния материализъм, които смело нахлуват и в посткомунистическите общества.

Именно затова всяка година на 14 февруари в римската базилика Сан Клементе славянските общности припомнят литургичната памет на Светите братя с цел да продължават да черпят сили от тяхната духовност и мъдрост. Тази година тържествената литургия имаше още един важен знак, защото с нея Църквата в Чехия откри тригодишния подготвителен период за 1150-та годишнина от пристигането на славянските апостоли в Моравия, която ще се чества през 2013г. Литургията отслужи кардинал Милослав Влък в съслужие с архиепископа на Прага, монс. Доминик Дука и архиепископа на Оломоуц, Ян Граубнер и над сто епископи и свещеници. На олтара съслужиха и генералният секретар на Синода на епископите, монс. Никола Етерович и секретаря на Конгрегацията за Източните Църкви, архиепископ Сирил Васил. По традиция присъстваха представители на страните в които се чества мисията на Свети Кирил и Методи, както и чешкият министър на културата Иржи Бесер.

За подготовката, съдържанието и посланията на Юбилея говори пред микрофона на Радио Ватикана архиепископът на Прага, монс. Доминик Дука:

**********
„Тригодишния подготвителен период започнахме още миналата година с една „нулева” година посветена на Светото Писание, тъй като Кирил и Методий са го превели на славянски език. Настоящата година посвещаваме на рождението на Света Анежка от Прага, следващата на францисканските мъченици от 1611г. и вероятната им беатификация в пражката катедрала Св. Вит, а 2013 посвещаваме изключително на Светите братя Кирил и Методий. Смятаме тези чествания като една дълбока подготовка, като всяка година отговаря на етапите кръщение, миропомазание и Евхаристия. Освен това, през 2013 цялата Църква чества 1700 години от издаването на Миланския едикт, където се появява славянската дума „кръст”. Затова смятаме тази юбилейна година за своеобразно подновяване принадлежността на тази част от Европа към кръста. Кръстът не е само символ на Христовите страдания, а и символ на срещата между голямата любов на Бог със свободата.

Честванията се полагат в контекста на все по-засилващата се секуларизация, но също и стремежа за оживотворяване на мисионерската дейност на Църквата чрез новата евангелизация. Какво означава това за всеки християнин и каква е неговата задача?
Думата нова евангелизация или по-добре преевангелизация започна да присъства и бе анализирана още на първия Европейски синод на епископите. Моите събратя доминиканци, заедно с други религиозни групи, вече развиват мисионерски срещи в различни градове на страната и разговарят с онези които вярват в „нещо”, но не се смятам нито атеисти, нито агностици. Защото трябва да признаем, че след 40 години комунизъм и 20 години свобода не успяхме да обновим катехизиса, а нашата нация не е подготвена нито философски нито богословски, за да потърси отговора на въпроса „кой и какво е Бог”. Убедени сме, че това е нашата най-важна задача и именно този Юбилей е насочен към самата Църква. Същевременно, държавните институции, Академията на науките и други културни и обществени институти се подготвят за честването на Юбилея, което чувстваме като един голям диалог и среща. По този начин, след честванията ще можем да мислим за други стъпки напред. Една от нашите приоритетни задачи е да издадем книга за християнството с икуменически дух, а също така и да направим една реформа на катехизиса, за да предложим на преподаването на религия в училищата един набор от актуални познания, които да са съвместими с другите дисциплини. Смятам, че това са конкретни стъпки за една решителна крачка към преевангелизацията.

Смятате ли, че наложените предразсъдъци по време на комунистическия режим, както и съвременните агностични течения на модерната мисъл отминават, а новите поколения са по- открити за истината?
Мисля, че това е така. По време на посещението на Бенедикт ХVІ ясно се видя, че тези предразсъдъци не са толкова големи. Можем да кажем, че за разлика от много секуларизирани западни страни, в Чешката република не може да се види онзи войнстващ антиклерикализъм, като например в Белгия, Холандия и други страни. Мога да дам един пример с епископ Мали, който се оплакваше, че на летището в Брюксел не гледат много добре на него, заради свещеническата му бяла якичка. Посъветвахме го да я носи в Прага, а когато отива в Брюксел да слага вратовръзка, за да познае по-добре разликите в друга среда.

Означава ли това, че „терена” за евангелизация не е толкова лош и може още да се сее семето на Евангелието?
Смятам, че известен интерес не липсва и вече може да се забележи. Това се видя през 2009, когато за първи път в съвременната епоха Библията бе обявена за бестселър в нашата страна. Става въпрос за публикацията на „Йерусалимската” Библия, чийто превод е превъзходен и вече са продадени десетки хиляди екземпляра. Сега подготвяме джобен наръчник за участниците в Световния Младежки Ден в Мадрид и се надявам да предизвика силен интерес”.

dg/ rv