ПРАЗНИКЪТ НА СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРОСТРАНСТВА НА ДУХА Том 1 ИНСТИТУТ ЗА ЕТНОЛОГИЯ И ФОЛКЛОРИСТИКА С ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ – БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ” – БЛАГОЕВГРАД РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ „СТОЮ ШИШКОВ” – СМОЛЯН Изданието е резултат от научноизследователски проект „Празникът на Свети Кирил и Методий – от националното към европейското духовно пространство. История, тенденции, перспективи” (ДОО2-315/19.12. 2008 г, Анекс №1/15. 12. 2010 г.), финансиран от Фонд „Научни изследвания” – Министерство на образованието, младежта и науката. ПРАЗНИКЪТ НА СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРОСТРАНСТВА НА ДУХА Том 1 Съставители Екатерина Анастасова Галина Лозанова Станой Станоев Парадигма София 2014 ПРАЗНИКЪТ НА СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРОСТРАНСТВА НА ДУХА В два тома, том 1 Съставители: Екатерина Анастасова, Галина Лозанова, Станой Станоев Редактори: Екатерина Анастасова, Галина Лозанова, Станой Станоев Рецензенти: проф. дфн Ирина А. Седакова, проф. д-р Теде Кал Коректор: Всички права.... © Съставители: Екатерина Анастасова, Галина Лозанова, Станой Станоев, 2014 © Всички автори, 2014 © Художник © Издателство „Парадигма“, 2014 Съдържание БЛАГОДАРНОСТИ .........................................................................................................................5 ПРЕДГОВОР .....................................................................................................................................9 Екатерина Анастасова ХИЛЯДАГОДИШНИНАТА ОТ СМЪРТТА НА СВ. МЕТОДИЙ И ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ .....................................................15 Десислава Найденова ИДЕЯТА ЗА СЛАВЯНСТВОТО В СВЕТСКИЯ КУЛТ КЪМ РАВНОАПОСТОЛИТЕ КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ..............................................26 Гатя Симеонова ХОМИЛЕТИКАТА КАТО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ЗАПАДНАТА КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКА ТРАДИЦИЯ...................................................................................42 Славия Бърлиева ОТ ВЕЛЕГРАД ДО НИТРА: ПРАЗНИКЪТ НА СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ В ИСТОРИЯТА НА НАЦИОНАЛНО-РЕЛИГИОЗНИТЕ ИДЕИ В ЧЕХИЯ И СЛОВАКИЯ ............................................................................................................... 58 Ирина Коларска, Лина Гергова ПРАЗНИК И ЛОКАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ: ЧЕСТВАНЕТО НА СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ В С. СУНГЕР, ХЪРВАТИЯ .............................................................89 Мариянка Борисова, Галина Лозанова КИРИЛО-МЕТОДИEВАТА ИДЕЯ В ХЪРВАТИЯ: КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, ПРАЗНИК И ПОЛИТИКА ...................................................................................................................106 Галина Лозанова, Мариянка Борисова КИРИЛ И МЕТОДИЙ В УКРАЙНА – НАЦИОНАЛНИ И ТРАНСНАЦИОНАЛНИ АСПЕКТИ .....................................................................................................................................................144 Екатерина Анастасова ДІЯЛЬНІСТЬ БОЛГАРСЬКИХ НАЦІОНАЛЬНО-КУЛЬТУРНИХ ТОВАРИСТВ, ЯК ФАКТОР ІНСТАЛЯЦІЇ СВЯТА „ДЕНЬ СЛОВ‘ЯНСЬКОЇ ПИСЕМНОСТІ І КУЛЬТУРИ” В УКРАЇНІ (НА ПРИКЛАДІ ОДЕСЬКОЇ ТА ЗАПОРІЗЬКОЇ ОБЛАСТЕЙ)......................................................................................................170 Олександр Ганчев, Володимир Мільчев 7 ПАМЯТЬ О СВ.СВ. КИРИЛЛ И МЕФОДИЙ В ГОРОДСКОМ ПРОСТРАНСТВЕ ОДЕССЫ: ВЕКТОРЫ ТРАНСФОРМАЦИЙ ХІХ – НАЧАЛА ХХІ ВВ. ................................181 Александр Пригарин ПРАЗНИКЪТ НА СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ В МОСКВА, РУСИЯ ....................................193 Светослава Тончева ПРАЗНИК ЛИ Е ПРАЗНИКЪТ, ИЛИ ЗА ОТБЕЛЯЗВАНЕТО НА 24 МАЙ В МАКЕДОНИЯ ..........................................................................................................................202 Владимир Пенчев ПОЧИТАНЕТО НА СВ. МЕТОДИЙ В ГР. ЕЛВАНГЕН, ГЕРМАНИЯ .................................218 Станой Станоев ПРАЗНИКЪТ НА СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ В ОБЩНОСТНАТА ПАМЕТ НА ЦАРИГРАДСКИТЕ БЪЛГАРИ ........................................232 Ваня Матеева ПРАЗНИКЪТ НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И НА БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА СРЕД БЪЛГАРИТЕ В ГР. СОЛУН, ГЪРЦИЯ ...............................261 Ваня Йорданова ЧЕСТВАНЕТО НА ПРАЗНИКА „СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ В УЧИЛИЩЕ ЕСПА, В БЪЛГАРСКОТО СОУ „Д-Р ПЕТЪР БЕРОН“ В ПРАГА И АЛТЕРНАТИВНОТО ЗАПОЗНАВАНЕ НА ЧЕШКИТЕ УЧЕНИЦИ С ДЕЛОТО НА СВЕТИТЕ БРАТЯ .............................................................................................275 Ирина Коларска ЧЕСТВАНЕТО НА 24-ТИ МАЙ В ИСПАНИЯ И ГЪРЦИЯ – ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОСНОВНИТЕ ТЕНДЕНЦИИ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ МИГРАНТСКИ ОБЩНОСТИ ......287 Магдалена Славкова ПРАЗНИКЪТ НА СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ И ИДЕНТИЧНОСТТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕМИГРАНТИ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И ФРАНЦИЯ ..................305 Мила Маева 8 От Велеград до Нитра: празникът на св. Кирил и Методий в историята на национално-религиозните идеи в Чехия и Словакия 1 • ИРИНА КОЛАРСКА, ЛИНА ГЕРГОВА С ъвместното изследване на Кирило-Методиевската празничност в Чехия и Словакия е очевидност, зад която стоят широки интерпретативни перспективи. Логиката на използване на сравнителния подход се основава както на свързаността на тези две страни в обща държава през един дълъг исторически период, така и от политиките им на наследяване на Великоморавия като древно минало и на нейните князе, герои и светци като предтечи. Чрез диахронното проследяване на начините на празнуване, имайки предвид актьорите, мрежите, обектите и местата на честване, през национално-религиозните идеи и политическите промени на териториите на двете страни, са откроени основните характеристики на проявата и употребите на култа към светите братя. Текстът се базира на проучване на периодичния печат от средата на ХІХ в. до наши дни и теренна работа в три от светите места в Моравия – Велехрад, Радхощ и Микулчице и две в Словакия – Нитра и Девин 1 Статията е резултат от работата на Ирина Коларска и Лина Гергова по проектите „Празникът на св. св. Кирил и Методий: от националното към европейското духовно пространство. История, тенденции, перспективи“, финансиран от ФНИ към МОМН; „Култът към св. Седмочисленици в България и Словакия (съвременни измерения)“, българо-словашки проект по Програма за междуакадемичен обмен; „�at��nal�sm �at��nal�sm and Urban �est�v�ty �n ��st-s�-s�s�c�al�st Eur��e:: �arrat�ves,, S�aces,, ��wers““ [„Национализъм и градска празничност в постсоциалистическа Европа: наративи, пространства, власти“) на Лина Гергова, финансиран от Естонската научна фондация по �ar�e Cur�e Act��ns и реализиран в Естонския литературен музей – Тарту. 58 От Велеград до Нитра: празникът на св. Кирил и Методий в историята на... (Братислава). По време на провеждане на изследването имахме възможност да се консултираме и с различни специалисти в двете страни. І. Св. Кирил и Методий във Великоморавия Общо взето чешката и словашката исторически науки ползват известните и в България писмени източници за делото и живота на светите братя, а именно техните жития и тези на учениците им. Основните въпроси, които занимават учените в двете страни, са къде е била столицата на Великоморавия, къде св. Методий е бил архиепископ, къде е заточен и къде е погребан след смъртта си. Става въпрос най-вече за борба за притежаване на тези места, а в този смисъл – за право на наследство над делото на равноапостолите. Основните топоси, които се спрягат като места и в които се е развивала книжовната дейност на братята и техните ученици, са Велехрад и Микулчице в днешна Чехия, Нитра и Братиславския Девин в днешна Словакия 2. Все още не са намерени достатъчно категорични доказателства в полза на което и да било от тези места, но със сигурност може да се твърди, че и четирите са били важни духовни средища, в които се е реализирала богата религиозна и образователна дейност. Въпреки тези неясноти, в каноничните текстове, приети в словашките и чешките църкви, историята на мисиите на св. Кирил и Методий във Великоморавия е същата, каквато е позната и в България. През 862 г. княз Ростислав изпраща молба до византийския император Михаил ІІІ да му изпрати „учител, който да ни обясни на наш език истинската християнска вяра“ (из Пространното житие на св. Кирил). Императорът изпраща Констинтин Кирил Философ и брат му Методий във Великоморавия през 863 г., които носят със себе си преведени Евангелието и някои основни богослужебни текстове. На път за второто си идване във Великоморавия св. Кирил умира в Рим, където е и погребан. До крайната цел стига св. Методий, където след време е ръкоположен за Великоморавски и Панонски архиепископ. По време и на първата, и на втората си мисия светите братя обучават ученици, сред които особено важен е Горазд от Нитра, когото Методий определя за свой наследник при оттеглянето си. По време на своето архиепископство св. Методий извършва 2 Трябва да се отбележи, че за наследството на Великоморавия се борят не само чешката и словашката научни традиции, но и унгарската, сръбската и др. 59 Ирина Коларска, Лина Гергова още няколко важни неща: организира богослужение на славянски език; обучава ученици и оставя книги в Блатненското княжество по покана на княз Коцел; изправен е на съд пред папата, тъй като не се съобразява с неговата забрана на богослужението на славянски език; успява да го убеди в правотата си; покръства краля на Бохемия Боржевой І и неговата съпруга Людмила. След смъртта на св. Методий през 885 г. учениците му напускат Великоморавия и отиват в България, където основават книжовни школи. ІІ. Празнуването на св. Кирил и Методий от чехи и словаци до ХІХ в. (Зараждане на култа) В чешката историография се споменават източници, които свидетелстват за почит към св. Кирил и Методий още през ХІ в. – например през 1080 г. бохемският крал Вратислав построява паметници на светите братя и иска от папа Григорий VІІ да разреши богослужение на славянски език (h�ms�n 2005; �řednáška z k�nferenčních 1928). Най-вероятно, обаче, изграждането на култа към двамата славянски апостоли в чешките земи се дължи на крал Карл ІV, който остава в историята като най-големия чешки владетел, а периодът на неговото управление се определя като златен век в чешката история (Павлов, Тодоров 1986). Крал на Бохемия, Бургундия, Италия и на германците, граф на Люксембург и император на Свещената Римска империя, Карл ІV (1346-1378) прави от Прага подходяща столица – по модел на най-популярните тогава европейски градове. Тук е открит първият университет в Средна Европа – Карловият университет (1347-1348). Същевременно през 1344 г. пражкото епископство става архиепископство, а през 1347 г. е основан Емаузкият манастир, където за пръв път след прогонването на Методиевите ученици е възстановено славянското богослужение (вж. и Симеонова 2011). По лично настояване на Карл ІV св. Кирил и Методий са обявени за съпатрони на манастира, освен това са доведени монаси-глаголаши от Хърватия, за да работят и продължават делото на двамата светци. През 1394 г. Оломоуцкият архиепископ Ян Волек определя 9 март за ден на прослава на делото на св. Кирил и Методий в неговия диоцез3. Едва тогава започват да се служат 3 За пръв път във ватикански документ датата 9 март се среща в мартиролога от 1584 г., където св. Кирил и Методий са обявени за покръстители на „много народи и техните крале“. 60 От Велеград до Нитра: празникът на св. Кирил и Методий в историята на... литургии в тяхна чест, а местата, посетени от тях по време на мисията им, започват да се почитат като свещени. Това е началото на култа към св. Кирил и Методий в Чехия. През 1375 г. крал Карл ІV поръчва изработка на бюстове на светците за трифориума на базиликата „Св. Вит“. През 1360 г. е изграден олтар в Оломоуцката църква „Св. Вацлав“, а покъсно (1452 г.) и параклис (Večеrk�vá 1995: 191-192). Велехрад е определен като свещено място, свързано с култа към св. Кирил и Методий, през ХІІІ-ХІV в. В хрониката си, написана в рима в началото на ХІV в. (вероятно 1314 г.), Далимил съобщава, че архиепископът на Велехрад Методий служел на славянски и там покръстил бохемския принц Борживой. Подобни са податките и в бохемските легенди като Quemadm�dum или Tem��re ��chael�s �m�erat�r�s (S�mmer at al. 2007; Vavřínek 2010: 774). Тоест, в бохемската литература от ХІV в., както и в по-късната чешка (например „Ž�v�t svatých Crha a Strach�ty“, „Granum catal�g� �raesulum ��rav�ae“ и др., ХV в.) Велехрад се утвърждава като столица на Великоморавия и седалище на Методий и затова става център на поклонничеството към светите братя. През следващите векове почитането на св. Кирил и Методий се съсредоточава предимно в Моравската област, където се намират и „светите места“, пазещи спомен за тяхното дело. Песните, посветени на тях и тяхното дело, в голямата си част са дело на монаси от Велехрадския манастир – в обителта се пишат и други текстове – например „V�ta SS. Cyr�ll� et �ethud��, arch�e��sc���rum ��rav�ae, s�ve Vetus Wellehrad“ (ХVІІ в.). През ХVІІ-ХVІІІ и началото на ХІХ в. се изграждат множество олтари, параклиси и скулптури на светите братя, а Велехрадският манастир се превръща в основен център на култа към тях (Худец, интервю, АИФ І № 445: 2009). По това време манастирът е оказвал значително влияние върху живота на хората от различни социални кръгове 4 . Ежегодно се почитал празникът на двамата светци с литургии и поклоннически шествия, при които се пеели песни, посветени на светците, а епископът държал реч пред събралото се множество (Večírk�vá 1990: 192). Празникът се превръща в локално събитие за Моравска и Силезийска области. 4 Идеята и практиката Велехрад да се чества като столица на Великоморавия, а оттук и като център на Кирило-Методиевото наследство, най-вероятно е изградена и поддържана през вековете именно от Велехрадския манастир, който обаче трудно може да докаже съществуването си преди ХІІІ в. (Vavřínek 2010: 776-777). 61 Ирина Коларска, Лина Гергова Периодът на Йозефинизма 5 е известен в Чехия и Моравия като период на затъмнение и разрушение. През 1784 г. Велехрадският манастир е сринат, а монасите прогонени (Худец, лекция, АИФ І 445). Заличени или преименувани биват всички храмове и площади, за да не остане нито един паметник, носещ името на моравските апостоли (Večеrk�vá 1995). ). Забраната за служби и за провеждане на процесии води до прекъсване на официалното честване за близо 50 години. Въпреки това чешките изследователи отбелязват, че има песни и други свидетелства, сочещи, че народната традиция, свързана с поклонничеството, е продължавала да съществува дълго след забраната (�ezník 1990; Tarcal�vá 1994 и др.). В словашката литература 6 началото на празнуването на св. Кирил и Методий се отнася към ХVІІ-ХVІІІ в. и се свързва с раждането на интереса към и започването на възпоменанията на Великоморавия сред интелектуалци и автори като Ян Йиржи Стредовски, Ян Балтазар Магин, Матей Бел, Юрай Фандли7 и др. (T�bensky 1997). Същевременно голямо влияние оказва и унгарската католическа църква, която в условията на Контрареформация (ХVІ – ХVІІ в.) се опитва да възстанови позициите си чрез възраждане (а по-често основаване) на култа към св. Кирил и Методий. Някои автори твърдят, че в началото (до към ХІХ в.) култът и празнуването на светите братя не са обвързани с етническа или конфесионална принадлежност, т.е. те не са маркирани непременно като славянски светци (K�walská 2003: 201–202), а просто като покръстители. От друга страна, още в първите текстове, посветени на светите братя (найвече от ХVІІ в.), се споменава за тяхната обвързаност с Великоморавия и словаците (някъде панонци или великоморавци) (Vragaš 1991: 56–59). 5 Периодът на Йозефинизма е времето на управление на Йозеф ІІ Хабсбургски (17801790). Това е периодът, известен с процесите на реформаторство и разцвет на австрийската култура и на разширяване на териториите на Австрийската империя. Утвърждаването на йозефинския абсолютизъм обаче преминава през унищожаването на белезите на другост и историческа памет на подчинените народи. 6 Изследването на култа към св. Кирил и Методий в Словакия преди Възраждането (ХІХ в.) има своето място в словашката наука – вж. по-подробно у Kružl�ak 2003; �emc�vá, �íš�vá 2007; Vragaš 1991. 7 Става въпрос за следните текстове: Ян Йиржи Стредовски – „Sacra ��rav�ae h�st�r�a s�ve v�te v�ta SS.. Cyr�ll� et �eth�d��““ (1702); Ян Балтазар Магин – „�ur�ces �ur�ces ��b�l�ss�mae et n�v�ss�mae d�aetae ��s�n�ens�s scr��t�r� s�ars�, s�ve A��l�g�a �r� �ncl�t� c�m�tatu Trench�n�ens�“ (1728); Матей Бел – „��t�t�a ��t�t�a Hungar�ae n�vae h�st�r�c� ge�gra�h�ca““ (1735-1742); Юрай Фандли – „C�mC�m�end�ata h�st�r�a gent�s Slavae“ (1793). 62 От Велеград до Нитра: празникът на св. Кирил и Методий в историята на... За празнуването на св. Кирил и Методий в Девин за пръв път споменава унгарският църковен историк Щефан Салагиус (в текста си De Statu Eccles�ae �ann�n�cae, 1776 г.), когото някои словашки автори обвиняват в опит да „унгаризира“ кирило-методиевската традиция (Škvarna 2004: 17). На 14 март 1777 г. пък папа Пий VІ обявява деня за празник на св. Кирил и Методий в Хабсбургската империя, в пределите на която по това време живеят чехите и словаците (Škvarna 2004: 16). ІІІ. Празникът на св. Кирил и Методий до 1918 г. (Национално възраждане) Възраждането на култа към св. Кирил и Методий съвпада с периода на борбата на Чехия и Словакия за независимост. През 1849 г. в Банска Щявница в днешна Словакия започва да излиза католическото списание „Cyr�l a �et�d“ [„Кирил и Методий“], чиито основни цели са свързани с изграждането на славянски ориентирана католическа общност. Припознаването на „кирило-методиевското“ в смисъла на културно и образовано се превръща в основа на организацията „�ár�dní �ár�dní ár�dní jedn�ta Cyr�lla a �et�děje“ [„Национално единство на Кирил и Методий“], която по-късно се преименува в „Матице Моравска“. Година по-късно група духовници се отделя, тъй като не одобрява либерализма на ръководството на „Jedn�ta“ и основават „Děd�ctví sv. Cyr�la a �et�děje“8. Начело на новата организация застава Франтишек Сушил 9. Организацията се обявява за обновяване на католицизма в кирило-методиевски дух, за национална еманципация, за разпространяването на историческа литература, за издирване и събиране на материали, носещи информация за най-стария период от историята на Моравия и по-конкретно – за св. Кирил и Методий. Във връзка с целите е създадена и религиозно-национална образователна програма (Večеrk�vá 1995: 194). В основата на повечето издания и сдружения, свързани с култа към св. Кирил и Методий в Чехия стоят основни фигури от Възраждането като Франтишек Палацки, Франтишек Ладислав Риегр, Ян ЕвангеВ превод: „Наследството на Кирил и Методий“. По това време Франтишек Сушил е начело на възрожденските стремежи за популяризиране на всеславянската идея. Като част от дейността му в тази насока се явява и активното участие в подготавката за честването на 1000-годишнината от пристигането на св. Кирил и Методий в Моравия. Наред с това Сушил е преподавател в духовната семинария на Велехрад, където възпитава редица духовници в почит към св. Кирил и Методий. 8 9 63 Ирина Коларска, Лина Гергова листа Пуркине, Бенеш Метод Кулда, Франтишек Сушил, Алоис Войтех Шембера, Франтишек Скопалик и др. В своите приписки, дописки и статии те пропагандират в полза на поклонничеството, като припомнят за образователната и религиозна дейност на двамата славянски апостоли. В Бърно от 1850 г. членовете на дружеството „Národní jednota“ почитат празника на вероучителите като ден в памет на „славянските мъдреци и учители на (нашия) народа, които из нашата славна Моравия първи разпространяват светлината на образованието“. Колкото повече наближава т.нар. милениум, толкова по-чести и по-големи стават и техните материали. Във вестниците може да се проследи интересът към темата и неговото нарастване. Наред с това се отпечатват рисунки на образите на двамата братя, както във вестниците, така и из отделните епископии. Друга специфична черта на националното Възраждане в Моравия е именно значителната роля на католическото духовенство – още през 1847 г. Алойс И. Шембера отбелязва, че от 50 активно пишещи автори в Моравия 30 са духовници (�ezník 1990: 53). Според Й. Мезник това се дължи на слабата германизация в провинцията, от където бил произходът, а и назначението на преобладаващата част от свещениците (�ezník 1990: 53). Затова хилядолетното отбелязване на празника на св. Кирил и Методий едновременно оказва силно въздействие върху процесите, протичащи в обществото и е повлияно от тях. През първата половина на XIX в. сред словаците се забелязва засилване на интереса изобщо към Великоморавия, а оттук към св. Кирил и Методий. Тогава например излизат „Светоплук“ (1828) и „Кирилометодиада“ (1835) на Ян Холли, „Дъщерята на Слава“ на Ян Коллар (1832) и много други текстове, посветени на историята и езика на словаците. През 1863 г. в гр. Мартин се създава „Матица Словенска“ с пръв председател Щефан Мойсес, на когото – според словашката наука – е основната заслуга за получаването на разрешение честването на св. Кирил и Методий да е на 5 юли през 1863 г. (интересен факт е, че той умира на 5 юли 1869 г. – това дава допълнително основание на неговите последователи да вярват в мисията му на възродител, или дори основател, на кирилометодиевския култ). Същевременно Йозеф Вацлав Фрич пише „Светопулк и Ростислав“ (1857), Ян Соукуп публикува стиховете си „Велехрадки“, Сватоплук Чех издава патриотичната си ода „Кирил и Методий“ (1885), в която защитава тезата за чешкия характер на Кирило-Методиевото дело. Други 64 От Велеград до Нитра: празникът на св. Кирил и Методий в историята на... произведения, свързани с утвърждаването на св. Кирил и Методий като чешки, са „Света Людмила“ (1885) на Ярослав Връхлицки, „Старинни чешки предания“ (1894) от Алоис Гераак и мн. др. (Юхас 2000: 189-190). Всички изброени и словашки, и чешки произведения оказват огромно влияние върху секуларизацията на култа към св. Кирил и Методий и започването на тяхното светско почитане и празнуване. Паралелно с издаването на художествени произведения се развива и историческият интерес към делото на светците, към Великоморавия и древните князе. Светите братя и тяхното дело стават основен „свидетел“ на предишната държавност на двата народа и – в този смисъл – средоточие едновременно на чешкия и на словашкия национализми, символ на техния стремеж за независимост. Важен център в кирило-методиевската празничност през ХІХ в. е отбелязването на т.нар. милениум – 1000-годишнината от пристигането на св. Кирил и Методий във Великоморавия през 863 г. Както вече споменахме, във връзка с това събитие 5 юли е установен като дата на честване на светите равноапостоли. Най-вероятно в основата на решението на папа Пий ІХ е писмо от Оломоуцкия архиепископ Фридрих Фурщайнберг, който поискал празникът от 9 март да бъде преместен на 5 юли с два аргумента: по-мек климат, подходящ за поклонничество, и близост до 6 юли – датата, на която се чества Ян Хус. Противопоставянето на отбелязването на смъртта на Ян Хус е логично от гледна точка на католическата църква, но трябва да се отбележи, че той също е символ на чешкия (дори и на словашкия) национализъм като анти-хабсбургско послание. Говорейки за формирането на национална идентичност, важно е да се отбележи, че от историческа гледна точка тези процеси при чехите (в Бохемската област) започват значително по-рано, отколкото в Моравската област, която дълго продължава да е повлияна от немската част от населението, както и от самата немска власт. Почти до средата на 60-те години на ХІХ в. в Моравия на публични места официален е бил немският език; институциите са били ориентирани прогермански и проавстрийски, което е поставяло значителни ограничения пред консолидационните процеси. В пресата (политическа и религиозна) от началото на 1860-те години се наблюдава стремеж към активизиране на населението за процесите на възраждане и изграждане на национално 65 Ирина Коларска, Лина Гергова самосъзнание. Тези процеси са характерни за цялата бъдеща Австро– Унгарска империя, която е в тежка криза през това десетилетие10. В печатните материали, съпътстващи честванията през 1863 г., много чест е призивът за самостоятелна държава, наследяваща Великоморавия. Още веднъж става очевидна връзката, която и чехите, и словаците правят с древната си държавност с цел извоюване на независимост. Трябва да се отбележи обаче и това, че се появяват редица спорове за и против народното честване на юбилея (Váňaček 1965: 46). Духовниците от Велеград са категорично против народните празненства и държат на чисто религиозното отбелязване на годишнината. Аргументът им е, че Велехрад е славянският Витлеем, а не място за пропаганда на славянската националност. Коментари и дискусии по повода протичат в периодичния печат. Интересното е, че дори фигури, известни като духовни водачи на Възраждането, като Франтишек Сушил, се обявяват в подкрепа на католическото честване, което от своя страна дава повод да се говори за недооценяване на ситуацията и непълноценно използване на момента. Като противопоставяне на тази позиция се изтъква, че в южнославянските страни дори е приветствана идеята за всенародни чествания. Разногласията по въпроса довеждат до отбелязването на празника два пъти – от 5 до 7 юли включително с богослужебни тържествени литургии на Велехрад и след 25 юли с организирани народни чествания, хорове, танцови състави, поклонници и посетители в Бърно. Религиозният празник във Велехрад се превръща в огромно славянско честване с посетители и висши духовници от Моравия, Силезия, Лужице, Полша, Словакия, Русия, България, Цариград и Сърбия. Отбелязва се, че имало и малко чехи и виенчани, а словаците били малцина, поради „унгарската жестокост“11 (Váňaček 1965: 46). Може да се каже, че водените спорове относно отбелязването на юбилея всъщност допринасят за по-голямата популяризация на култа към св. Кирил и Методий и тяхното дело. Привеждат се различни и нови аргументи и доводи за отбелязването на празника. Двойното празнуване довежда до значителна продължител10 През 1867 г. приключва реформата в Австрийската империя и тя става Австро–Ун–УнУнгарска, като това е единствената възможност да запази до голяма степен целостта си. Както е известно, през 1918 г. тя се разпада и множество народи успяват да получат политическа независимост – сред тях са и чехите и словаците. 11 М. Ванячек има предвид, че унгарските власти не са дали разрешение на всички словаци, желаещи да посетят Велеград за честването, да пътуват. 66 От Велеград до Нитра: празникът на св. Кирил и Методий в историята на... ност на темата, което е отразено и в печата от този период. Във всички броеве от 1863 г. на вестниците „Хлас“, „Моравска орлице“, „Цирил а Метод“ и др. има текстове, посветени на светите братя. В тях се намира информация за протичането на празника както на Велехрад, така и в Бърно, както и в други по-малки градове. На Велехрад са отчели, че за дните на честването през обителта са минали на поклонение над 300 000 души. Някои от коментарите не споменават численост, но определят мащаба на поклонническото шествие като „огромен“ и споделят, че когато първите са били вече на Велехрад, последните са били още в Ухерске Храдище12 . Поклонниците са пристигали организирано с влакове в Ухерске Храдище и Нове Место. Народните чествания са били също внушителни и за тях е била нужна специална организация. Дни преди събитието във вестниците са излизали съобщения относно местата на гостите от различните области, настаняването на участниците, осигуряването на музикална и културна програма, написването на различни песни, посветени на св. Кирил и Методий и славното моравско минало – за изпълнение по време на музикалната програма, по време на шествието и дори за църковни и канонични нужди. Групите от участници са пристигали с моравски носии и под разветите флагове на съответната област. Като резултат се получил един грандиозен празник, за чийто мащаб не са подозирали дори самите организатори. Това Велико честване изиграва важна роля, защото, от една страна, оказва непосредствено въздействие върху самосъзнанието на „моравските чехи“, както те са се наричали по онова време, а от друга, им дава силата и увереността да се борят за своята идентичност. В допълнение, празнуването на тази голяма годишнина бележи началото на възраждането на култа към св. Кирил и Методий – започва масово строителство и освещаване на параклиси и храмове, носещи името на светите братя13 . Интересни са резултатите от това събитие – голяма част от немските граждани също заемат позиция против властта. Католическата църква е добре известна със своята дипломатичност, затова не е учудваща нейната реакция – папата обявява, че празникът е не само на чехите или славяните, а на всички християни, тъй като св. Кирил и Методий са Разстоянието от Ухерске Храдище до Велехрад е около 7 километра. Сред новоосветените храмове през 1863 г. е и римокатолическата базилика „Св. св. Кирил и Методий“ в Прага. 12 13 67 Ирина Коларска, Лина Гергова преди всичко християнски мисионери и разпространители на Божието слово, дори препоръчва празникът да бъде отбелязан в по-голям мащаб и от всички християнски народи. От една страна, целта на католическата църква е била да канализира протичащите процеси, за да не губи позициите си, а от друга, да елиминира възможността формиращият се култ към св. Кирил и Методий да се използва като фактор, разделящ едни народи от други и същевременно обединяващ за целите на нарастващия панславизъм. Проследяването на периодичния печат през годините показва, че ежегодните чествания са продължили своето съществуване, но предимно в литургичен и религиозен план. По-пищни отбелязвания на празника е имало в годините, свързани с големи годишнини – 1869 г. (1000-го-гогодишнина от смъртта на св. Кирил), 1885 г. (1000-годишнина от смъртта на Методий), а в Словакия се отбелязва и 1000-годишнината от смъртта на Светоплук (през 1894 г.). През 1913 г. също има паметно отбелязване на празника във връзка с 1050-годишния юбилей от пристигането на славянските апостоли, а през 1936 г. на 14 април е отбелязана отложената от 1935 г. 1050-годишнина на св. Методий. Този юбилей е честван с голяма процесия, в която са участвали предимно ученици със своите учители, но е имало и значително присъствие на жители от близките райони около Велехрад, предвождани от тамошните свещеници. В шествието са взели участие и различни организации, като скаутите и „орлите“, облечени в носии и със знамена (Taralc�vá: 1994, 135-136). В религиозно отношение след честването на милениума кирилометодиевският култ става основа за създаването на униатството. Пропагондаторите на униатските идеи решават да превърнат Велехрад в средище на своите конгреси като тяхната най-голяма цел е сближаването и обединяването на славянските народи във вярата. Заражда се идеята за сближаването на източното православие и западния католицизъм в духа на кирило-методиевите идеи. През 1890 г. на Велехрад пристигат йезуитски монаси и изграждат манастир. Основават гимназия и конквикт под наименованието „�a�ežská k�lej T�varyšstva Ježíš�va na Velehradě“14. Връх Радхощ е второто свято място в Чехия, свързано с култа към св. Кирил и Методий. Не само върхът, но и цялата местност крият множество стари легенди за самодиви, духове, борба между доброто и зло14 В превод: „Папски йезуитски колеж, Велехрад“. 68 От Велеград до Нитра: празникът на св. Кирил и Методий в историята на... то в различни персонификации. Затова и съвсем логично култът към светите братя тук е свързан с такъв тип легенди. Най-разпространената от тях разказва за събарянето на езическия идол Радегаст, за покръстването на населението и издигането на християнския кръст. Легендата разказва още, че събореният идол е бил положен в основите на подземен храм на връх Радхощ. Според етнолозите и краеведите в Чехия първите податки за тази легенда са регистрирани в средата на ХІХ в., а появата им е свързана именно с изграждането на култа към св. Кирил и Методий и формирането на национална идентичност15 . През 60-те години на ХIХ в. върхът посреща огромно множество поклонници. Само за празника на светите братя през 1863 г. посетителите наброявали над 12 000 души (www.tur�st�ka.cz/m�sta/drevena-ka�le-sv-cyr�la-a-met�deje-na-radh�st�). В периода 1884–1888 г. Радхощ се превръща в желана туристическа дестинация – създава се първото туристическо дружество (1884), изграждат се туристически хижи, проправя се туристическа пътека, издигат се „Розхледна Цирилка“, „Розхледна Методейка“16 и други туристически постройки. През 1894 г. на върха започва изграждането на дървен параклис с патрони св. Кирил и Методий, който е завършен и осветен през 1898 г. От тогава поклонническите шествия в тяхна чест завършват с тържествена литургия. Словаците почти не организират празненства в Нитра и Девин, свързани с 1000-годишнината, но на следващите годишнини печатът свидетелства за пищни чествания. Основаната през годината на милениума „Матица словенска“ е главният организатор на тези празници. Трябва да се отбележи, че „Матица словенска“ не винаги е про-католически настроена и в тези времена нито нейният орган „Народни новини“, нито самата организация се включва така усилено в честванията на св. Кирил и Методий – в този смисъл очевидно е продължаващото схващане за светите братя първо като християнски първоапостоли, а после като национални герои. До независимостта на Чехословакия през 1918 г. непрекъснато има данни за празнувания както във Велехрад и Девин, така и на отделни места. Отбелязват се всички годишнини, като непрекъснато се подчер15 Вж. Фн АИФ 2611, Интервю с Д. Драпала и Р. Соботка, 2010, Радхощ, зап. И. Колар- ска. 16 „Кула за разглеждане на околността Кирилка“ и „Кула за разглеждане на околността Методейка“ – втората кула днес е напълно разрушена. 69 Ирина Коларска, Лина Гергова тава връзката с Рим. За този втори етап от развитието на култа и празника на св. Кирил и Методий може да се направи следното обобщение: фигурите на солунските братя и техният празник се оказват една от основите на чешкото и словашкото Възраждане и имат силно обединяваща функция – най-вече в национален план. По това време и не без връзка с празнуването на Кирило-Методиевите годишнини се утвърждават основните възрожденски институции на чехите и словаците, както и центрове като Велехрад (валиден тогава и за словаците) и Девин. Св. Кирил и Методий са едновременно доказателство за старинна държавност и аргумент за бъдеща такава. ІV. Празникът на св. Кирил и Методий между двете световни войни (Независима Чехословакия) След обявяването на независимостта на Чехословакия празникът на св. Кирил и Методий продължава да се чества пищно – и като религиозен, и като народен. В междувоенния период Велехрад преживява найславните си години. Наред с униатските конгреси протичат множество процеси на реконструкция и обновяване на базиликата. В резултат на дейностите по отводняване са открити ценни археологически разкопки, които стоят в основата на множество теории и археологически дирения на Методиевата архиепископия и на гроба му, а Велехрад затвърждава славата си на наследник на Великоморавската столица. През 1905 г. се създава организацията „Матице Радхощска“ с основната цел да се грижи и поддържа параклиса и да събира дарения за ремонти и реконструкции. Сформираното през 1884 г. туристическо дружество на Радхощ се разраства и бележи най-големия си успех през 1928 г. с почетното членство на президента на републиката Т. Г. Масарик. По идея на „Матице Радхощска“ чешко-американският скулптор Албин Полашек изработва статуя на св. Кирил и Методий, която през 1931 г. е поставена пред параклиса на Радхощ – с гръб към параклиса, но с лице към туристическата пътека, за да посреща поклонниците. Албин Полашек е автор и на скулптурата на Радегаст, която е поставена на средата на пътя към параклиса, за да напомня за езическото минало. Същата година поклонниците на Радхощ, пристигнали за отбелязването на 5 юли, наброяват 30 000 души. 70 От Велеград до Нитра: празникът на св. Кирил и Методий в историята на... В Словакия 5 юли е обявен и за ден на словаците зад граница и е започната кампанията „Нитра, мила Нитра“17, която цели обединяване на целия словашки народ в и извън пределите на страната в чест на св. Кирил и Методий и на древната словашка държавност. Обикновено на този празник идват делегати от районите, населени със словаци и останали извън Чехословакия – най-вече от Унгария и Австрия. На Девин пък католическите студенти и преподаватели организират своя събор (тази традиция в някаква степен продължава и през социалистическия период). В този период поради развиващите се археологически изследвания започва и ожесточеният спор за предимството на Велехрад, Нитра и Девин. Доказването на Девин като столица на Великоморавия е изключително важно за новата словашка държава – то дава аргументи за обявяването на Братислава за столица на Словакия. Същевременно много голямо значение има и получената наскоро независимост. Двата основни празника в словашките земи стават 5 юли и 18 октомври – денят на Масариковата декларация от 1918 г. за независимост на Чехословакия. Между двете световни войни се забелязва и засилване на интереса сред словаците към родения в Нитра св. Горазд. От друга страна, много често празнуванията на Девин и в Нитра, макар и провеждащи се на 5 юли, не се обявяват като посветени на солунските братя, а по-скоро на Великоморавия и Светоплук. Това е особено видимо в празничността по време на Словашката държава от 1938–1945 г. Така например през 1939 г. се организира народен поход на Девин, който започва с литургия, пос17 Името на кампанията идва от първите думи на стихотворение на словашкия поет Людовит Щур, писано през 1837 г. Още от Възраждането по този текст и популярна мелодия се изпълнява песен, днес химн на кампанията. Позволяваме си да приложим целия текст на стихотворението, защото в него се виждат образите и символите на словашкия национализъм, валидни и днес: ��tra m�la, ��tra, t� v�s�ka ��tra, Gdě su �n� čas�, u k�h s� t� cv�tla? ��tra m�la, ��tra, t� sl�venska mat�! Kad ��zr�em na te, m�ram za�lakat�. T� s� b�la něgda sv�h děržavach glava U k�h teče Dunaj, V�sla � ��rava; T� s� b�la stanje kralja Svat��luka, Kada tu vladaše njegva m�čna ruka. T� s� b�la svet� měst� �et�d�v�. Kad tu naš�m �tcem kaza b�žje sl�v�. Sada tv�ja slava zak��ana lež�; Tak se vrěme měnja, tak� svět taj běží. 71 Ирина Коларска, Лина Гергова ветена на св. Кирил и Методий, но продължава с манифестации, пеене на химна „Хей, словаци“ и благодарствени слова към Хитлер за това, че Словакия е най-сетне независима. В Словакия това е първият етап на утвърждаване на празника като национален с два центъра на честване – Девин и Нитра като символи на средновековната държавност. Наред с имената на св. Кирил и Методий и, разбира се, св. Горазд, на преден план изпъкват и владетелите Прибина, Ростислав, Светоплук. V. Кирило-Методиевата празничност до 1989 г. (Социалистически режим) В периода на социализма съществуват чествания и отбелязвания на празника отново на Велехрад, но с различна политическа окраска. На преден план излиза обвързването на празника с единството на славянските социалистически страни и ориентацията към СССР. През 1950 г., в унисон със социалистическите идеи и забрани за разпространение на религията, манастирът е разрушен. Духовните и религиозни дейности в манастира са унищожени и забранени. През същата година започват преследвания на монасите, вследствие на което 70 от тях биват изпратени в затвора. Така се слага и край на литургичните чествания на св. Кирил и Методий. В периода 1950–1990 г. постепенно денят на Кирил и Методий престава да се нарича така, а добива нови значения. Кирилометодиевите идеи са пречупени през призмата на славянското единство в социалистическия строй и идеите за взаимопомощ и сътрудничество на страните членки на СИВ. Поклонническите шествия са предвождани от социалистически функционери и са превърнати в „походи за мир“18 . Подобно на дейностите на Велехрад, радхощските инициативи биват прекъснати, туристическото дружество е закрито през 1950 г., а собствеността му е отнета. В следващите години поклонничеството е забранено. В противовес на унищожаването на култа към св. Кирил и Методий на Велехрад и Радхощ през 1954 г. са направени първите археологически разкрития на Микулчице. Открит е голям ареал, съдържащ 12 храма и над 2000 гроба, отнесени към ІХ в. Тези разкопки слагат нача- 18 Интервю с П. Худец, асистент пастор на Велехрад – АИФ І № 445: 2009, зап. И. Ко- ларска. 72 От Велеград до Нитра: празникът на св. Кирил и Методий в историята на... лото на теорията, че именно на Микулчице се е намирала столицата на Великоморавия, както и най-големият намерен до момента храм. Археологическите проучвания там продължават и днес, а находките са изложени в специално изградения в близост музей. Неминуемо тези открития отново препращат към историята и делото на св. Кирил и Методий, но предимно в посока на тяхното значение в исторически и просветителски план. В Словакия честванията се запазват почти без промяна до 1951 г., макар и вече експлицитно да се посвещават на освобождаването на Девин от Червената армия, на славянското братство и пр. В печата от втората половина на 40-те години 5 юли е наричан Всеславянски ден. В левия печат делото на св. Кирил и Методий се обвързва с това на Червената армия – то е интерпретирано като първия опит за отхвърляне на немското (после фашистко) робство. В началото на 1950-те години и сред словаците спира празнуването на св. Кирил и Методий – властите и медиите налагат Ян Хус като пръв борец срещу експлоатацията и потисничеството. Въпреки това интересът към Великоморавия не стихва – през 1951 г. на 5 юли на Девин се поставя операта „Светоплук“. В края на 1960-те години пресата отново споменава за делото на св. Кирил и Методий – през революционната 1968 г. уж във връзка с 132-годишнина от Щуровия поход на Девин19 се организира голям младежки събор (7000 делегати от цяла ЧССР). Може би като реакция на навлизането на съветските войски в Чехословакия през 1969 г. се отбелязва 1100-годишнината от смъртта на св. Кирил. Оттогава има спорадични чествания в Нитра и Девин. През целия период на социализма в печата в чужбина („Католически сокол“, например, който е орган на словашката католическа община „Св. св. Кирил и Методий“ в САЩ) се публикуват сведения за малки откъслечни чествания на светите братя сред диаспората. През 1986 г. на Велехрад се провежда официално честване с участието на висши държавни служители. Първото всенародно честване в Словакия след Втората световна война е още през 1989 г. Този празник 19 На 24 април 1836 г. Людовит Щур организира словашки студентски поход до Девин, където чете лекция за славното минало на Великоморавия и на словашкия народ. През 1960те години се забелязва нарастване на интереса към това събитие и дори през 1966 г. се отпечатва „юбилейна“ марка. 73 Ирина Коларска, Лина Гергова се оказва и един от първите повеи на промяната, отново ставайки израз на стремежа към свобода и граждански права. VІ. Празникът на св. Кирил и Методий в Чехия и Словакия след 1989/1993 г. От 1990 г. ежегодните чествания, религиозни и народни, са възстановени на Велеград. През същата година процесиите и службата се водят лично от папа Йоан Павел ІІ, който обявява манастира за духовен наследник на Кирило-Методиевото дело. Този акт на папата има утвърдителна функция в няколко посоки – на първо място, той идва да покаже, че социализмът си е отишъл от тази обител и този народ, на второ – откроява делото на св. Кирил и Методий като значимо за чешките католици, и на трето – подчертава важността на св. Кирил и Методий за папската институция и за Европа изобщо. В Словакия религиозните чествания се свързват по-скоро с политиките по изграждане на нацията. Символиката на светите братя Кирил и Методий и на древната Великоморавия може да се открие в много държавни жестове. На 9 май 1990 г. словашкият парламент обявява 5 юли за национален празник. В преамбюла на новата Конституция на Словакия, приета на 1 септември 1992 г., се казва: „…помнейки духовното завещание на Кирил и Методий и историческото наследство на Великоморавия“. Възстановена е кампанията „Нитра, мила Нитра“ и 5 юли отново започва да се чества като Ден на словаците зад граница. На новите словашки пари образите на братята са отпечатани на банкнота със стойност 50 крони, а на гърба й има изображение на т.нар. Църква в Дражовце (смятаната за най-старата църква в Словакия, вероятно от ХІ в., днес в пределите на Нитра). Не бива да се забравя и това, че католицизмът е смятан за основна различителна черта на словаците – спрямо и чехи, и унгарци. В този смисъл особено важни са първоапостолите, свидетелстващи за непрекъснатата връзка на днешния словашки народ със св. Кирил и Методий и с Великоморавия. В Чехия от 2000 г. честването на празника на светите братя е обвързано с кампанията „Дни на хората с добра воля“. Тя се провежда ежегодно от 3–5 юли на Велеград и е вдъхновена от Папа Йоан Павел ІІ. Първоначално кампанията е включвала поклонническо шествие, тръг74 От Велеград до Нитра: празникът на св. Кирил и Методий в историята на... ващо от Ухерске Храдище или от Старе Место на Мораве, празнична литургия и концерт. С всяка следваща година обаче дейностите се увеличават и получават благотворителна насоченост. Така днес се провеждат и ученически изложби на картини и фотографии, свързани с делото и/ или празника на св. Кирил и Методий; семейни състезания с викторина и въпроси за св. Кирил и Методий; ежегодни международни срещи на хората в неравностойно положение; концерт (на 4 юли), приходите от който отиват за различни благотворителни цели (според каузата на отделните изпълнители); различни развлечения за деца – клоунада, куклен театър, лунапарк и др. В големи шатри се представят дейностите на различни организации като „Каритас“, издателство „Католицки Тиденник“, шатра за „Ръчно преписване на Библията“, в което се включват желаещите посетители на Велеград. Обстановката в района на обителта прилича на съвременен панаир – процъфтява търговията със сувенири и занаятчийски предмети с облика на славянските апостоли, книги, хранителни продукти, накити и др. В същото време тържествено се отбелязва празникът на св. Кирил и Методий и на в. Радхощ. Поклонническата традиция тук се осъществява ежегодно, а параклисът на св. Кирил и Методий се намира на върха на планината и до него се достига след 4-километров планински преход по билото. Освен двете празнични литургии в параклиса се провеждат и по-светски дейности – празничен концерт, изнесен от църковния хор, рецитал (песни и стихове) на гостуващ детски хор, презентация на книги с историческа и етноложка тематика. Част от програмата неизменно е слово на председателя на организация „Матице Радхощска“. На Девинския храд в Словакия няма установен традиционен сценарий на празнуване. Винаги има света литургия в храма „Св. Кръст“, след което има различни програми – случвало се е премиерът и различни министри да посещават празника, понякога има концерт на открито, друг път – изложба и пр. В повечето случаи се събира малка група местни жители (от Девин и Братислава) и празнуването е по-скоро религиозно. Особената празничност се подчертава от по-дълги или по-кратки изпълнения на песни, свързани с Великоморавия или св. Кирил и Методий, в самия храм по време на службата. В Кошице, вторият по големина град в Словакия, който обаче не е свързан по никакъв начин с делото на светите братя, празникът преминава точно така – с тържествена служба-концерт. 75 Ирина Коларска, Лина Гергова В Нитра празникът на св. Кирил и Методий на 5 юли е кулминацията на кампанията „Нитра, мила Нитра“. Той включва много тържествена литургия на открито, която започва с шествие на свещеници с различен ранг, от различни населени места и християнски деноминации и продължава в богослужение; дълга проповед на високопоставен духовник. Кампанията се нарича още „Дни на славяните“, „Дни на задграничните словаци“ и пр. Тя събира огромни множества – най-вече от местни жители, привлича и голям медиен интерес и става център на националната празничност. Винаги е посетена от словашкия държавен глава или друг висш политик. Почитането на св. Кирил и Методий на Микулчице започва от 1990 г. като местността е обект на две чествания – в съботата преди 24 май празнуват българите в Чехия и Словакия, както и православните чехи, украинци и руснаци, а на 5 юли тук пристига поклонническото шествие от Велехрад заедно с всички духовници. Отслужва се следобедна литургия, която поставя края на честването. Българското отбелязване на празника е организирано – осигурен е превоз за участниците, тръгващ от Прага и от Братислава. От няколко години насам гостуват и официални представители на българската държавна власт20, които държат реч пред събралото се множество. През 2009 г. е открит паметник на св. Кирил и Методий, издигнат от българската общност в Чехия, както и с голямата финансова подкрепа на българската държава. След тържествена литургия паметникът е осветен от духовния глава на Православната Църква на Чешките земи и Словакия Митрополит Крищоф и от главния секретар на Светия Синод на Българската Православна Църква епископ Наум. Всяка година се поднасят цветя и венци пред паметника от името на всички официални лица. Децата от българското училище в Прага и Братислава, водени от своите учители по литература и история, също полагат цветя. През 2007 г. на Микулчице избухва пожар, който причинява значителни щети на археологическите разкопки. Възстановяването и продължаването на археологическите дейности води до създаването на 20 През 2008 г. – Ангел Марин, вицепрезидент на Р България; през 2009 г. – Георги Пирински, Председател на Народното събрание, и Здравко Попов, посланик на Р България в Р Чехия; през 2010 г. – Цецка Цачева, Председател на Народното събрание; през 2011 г. – Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите; през 2012 г. – Маргарита Попова, вицепрезидент на Р България. 76 От Велеград до Нитра: празникът на св. Кирил и Методий в историята на... чешко-словашкия археологически парк Микулчице-Копчани, чиято територия е номинирана за световно културно наследство под егидата на ЮНЕСКО. VІІ. Разказите Важен момент при изграждането на култа към светите славянски апостоли се явява разпространението на легенди, свързани с тяхното дело и „чудесното“ християнизиране на езическото население. В исторически план не може да се докаже кога за пръв път са се появили тези легенди и кой е техният автор, но по-важното е, че се разпространяват много мащабно през ХІХ в. Чешките историци дори смятат, че първичната им поява е именно тогава и че причината за нея е именно Възраждането 21. В легендите се набляга на християнизаторската дейност на двамата братя посредством физическата борба с езичеството (чрез събарянето на славянските идоли), чудодейната сила и способност да убеждават и разбира се силата на словото и ролята на родния, разбираемия, славянския език, който двамата братя използват. Важен момент е и подмяната на ценностите – на мястото на съборения идол се издига кръст или се изгражда християнски храм. В легендите се налага впечатлението за чудодейно въздействие с помощта на Бога или Божията майка. Чрез тези легенди и тяхното разпространение се постига въздействие върху онази част от населението, която не е политизирана, но за сметка на това е дълбоко религиозна. Така религията и фолклорът са използвани често с политически цели. Когато говорим за легенди, предания и митове, не можем да пренебрегнем, разбира се, и мистификациите. Именно през ХІХ в. се „откриват“ текстове от ХІV в. (в хуситската литература), където св. Кирил и Методий били наричани с „домашните“ имена Црха и Страхота. Появата на тези имена води до редица тълкувания и твърдения от различни учени. Те в голямата си степен си противоречат (чехите твърдят, че така ги наричали моравците помежду си; български автори смятат, че това са техните прабългарски имена и т.н.). Независимо от противоречията обаче се оказва, че тези „домашни“ имена стават още един признак, по който различни народи припознават светците като свои. Това показва, 21 ФнАИФ 2611, Интервю с д-р Д. Драпала, историк, Радхощ, 2010, зап. И.Коларска. 77 Ирина Коларска, Лина Гергова че независимо от истинността на фактологията човешкото мислене и патриотизъм има свой собствен механизъм на съществуване, който успява да претвори всички тези „факти“ според собствените си нужди и убеждения. Култът е старателно формиран, подкрепен от митологичното изграждане на образите, историческите факти, религиозните представи, политическите обосновки и фолклора. Сред словаците няма много разпространени такива текстове, тъй като тук католицизмът и ролята на църквата са много по-силни и затова се предпочита официалният разказ. Дори в църковната служба на празника се отделя време, за да се разкаже накратко живота и делото на св. Кирил и Методий като се подчертава полуславянския им произход, множеството мисии сред различни народи и накрая делото им във Великоморавия, което е благословено от папата. По този начин се изгражда официалния разказ, събиращ в себе си няколко основни послания, най-важното от които е връзката на светите братя с папската институция и тяхното мисионерско дело. Трябва да се подчертае и че масовите чехи и словаци нямат задълбочени познания за живота и делото на светите братя и техните ученици, особено в сравнение с тези на българите, например. На повечето празненства присъстват много хора, които не са отишли специално да отдадат почит към св. Кирил и Методий, а заради празника, респективно службата. VІІІ. Изводи В заключение бихме искали да откроим две тенденции в празнуването и култа към св. Кирил и Методий в Чехия и Словакия. От една страна се вижда установената традиция на ежегодно празнуване с вече утвърдили се центрове. Честванията имат различен характер, различни публики, различни послания, но всяка година свидетелстват за значението на светите братя за чехите и словаците и техните държави. От друга страна, не бива да се мисли, че празникът е непроменлив или с ясно изразена посока на развитие. Има едновременно податки за разрастване на празничността – във връзка с подготовката на честването на 1150-годишнина от пристигането на светите братя във Великоморавия през 863 г. и 1200-годишнината от раждането на св. Методий (815), но и за зами- 78 От Велеград до Нитра: празникът на св. Кирил и Методий в историята на... ране – в Словакия се водят дебати за това дали той да стане работен ден поради твърде многото празници в страната. Не на последно място трябва да се спомене и това, че празникът на св. Кирил и Методий освен обединителна, изпълнява и диференцираща функция. За разлика от България, в Словакия той не се празнува от всички – унгарското малцинство се отнася със силно недоволство към построяването на паметници и религиозните празнувания в градовете със смесено население. В Чехия пък атеистичните кръгове също не се включват в честванията. Така че бъдещото развитие на празника на св. Кирил и Методий в Чехия и Словакия е трудно да се предвиди и със сигурност е въпрос на предстоящи изследвания. Периодизирахме развитието на култа към св. Кирил и Методий и посветената на тях празничност спрямо периодизацията на националното и държавно развитие на чехите и словаците. Смятаме, че тези етапи са наистина откроими и всеки един от тях се характеризира със специфични тенденции, личности, послания и форми на празнуване и почит. Първият етап – този до Националното възраждане – е период на наложен религиозен култ. Тогава на чехите и словаците „отгоре” се дава познанието за светите братя, по това време се утвърждава функциониращото и до днес богослужение. През втория, нека го наречем националистичен, етап има бум в изкуството, историята и публицистиката – прегледът на фактологията от този период създава впечатление за стабилен и всепроникващ култ към св. Кирил и Методий на всички равнища – от интелигенцията през клира до народните маси. Третият период – този на реализираната държавност – се характеризира с разгръщане на националната празнична система и включване на празника на първоапостолите в нея като важен, но не единствен. В празнуването се усеща триумфът на възстановената древна държавност, примесен с нарастващата конкуренция между чехи и словаци за правото на наследници на Великоморавия. През периода на социализма – четвъртият етап – се наблюдава пресемантизиране на делото на братята и на техния празник, като постепенно се стига до заличаване на честванията в рамките на страната. По този начин празникът на св. Кирил и Методий става един от символите на различието и промяната – той е празнуван усилено от словаците и чехите емигранти, а е и първият възстановен празник в навечерието на промените от 1989 г. След падането на комунизма и разделянето на Чехия и Словакия светите братя стават символ не само на 79 Ирина Коларска, Лина Гергова националното и религиозното (католическото), но и на европейското – доколкото и държавите, и църквите се отварят. Паралелното разглеждане на зараждането и развитието на култа и празничността, свързани с личностите и делото на светите братя Кирил и Методий сред чехите и словаците показва сходства, но и разлики. Направените наблюдения биха могли да послужат за основа на по-широки сравнителни изследвания с привличане на материали от България, Полша, Сърбия, Македония, Хърватия, Унгария. Те биха проследили и общите, и специфичните тенденции на развитие по отношение на обединяващата, но и на оразличаващата функции на празника; биха откроили контактните точки в националните митологии, взаимните възрожденски и по-късни влияния между славянските интелигенции, моделите на преосмисляне и пресемантизиране на делото и личностите на солунските братя, споделените ценности. Л итература: Павлов, Тодоров 1986: Иван Павлов, Величко Тодоров. История на Чешката литература. Т 1. София: Наука и изкуство. Симеонова 2011: Гатя Симеонова. Планината Имеон – география, митотворчество или неразчетено послание с ономастичен код. – Електронно списание L�ter�et, 2011, № 5 (138) (htt�://l�ternet.bg/�ubl�sh26/gat�a-s�me�n�va/�lan�nata.htm). Юхас 2000: Петер Юхас. Кирил и Методий в Българската Моравия. София: Огледало. Aleš 1995: �avel Aleš. Kde byl ��hřben svatý �et�děj, arc�b�sku� velk�m�ravský? – In: Hlasu �rav�slaví – www.�rth�d�x�a.cz/c_m/hr�b_met.htm Burian 1994: Václav Bur�an. ��vý cyr�l�met�dějský řád v evr��ské faler�st�ce. – Vlast�vědný věstník m�ravský, 46, 1994, 135-143. Cinek 1936: �rant�šek C�nek. Velehrad víry. Duch�vní děj�ny Velehradu, Ol�m�uc. Drapala, Drápalová 2008: Dan�el Dra�ala, Lenka Drá�al�vá. K�uzelné byt�st� z��d Radh�ště. R�žn�v ��d Radh�štěm: �ěst� R�žn�v ��d Radh�štěm (R�žn�vské malé t�sky, sv. 11). Drapala 2010: Dan�el Dra�ala a k�l. Až na vrch�l Radh�ště, R�žn�v ��d Radh�štěm: �ěst� R�žn�v ��d Radh�štěm. Durec 1995: Iv� Durec. Cyr�l�met�dějské slavn�st� v r�ce 1863 v Brně, jej�ch �ří�ravy. Klanica 1994: Zdeněk Klan�ca. Tajemství Hr�bu m�ravskéh� arc�b�sku�a �et�děje, �raha: �akladatelství �utura (třetí vydání – �raha 2007). 80 От Велеград до Нитра: празникът на св. Кирил и Методий в историята на... Kowalská 2003: Eva K�walská. Sl�venk� v �bd�bí štrukturálnych sm�en 1711-1848. – In: Elena �ann�vá (z�st.). Krátke dej�n� Sl�venska. Brat�slava: AE�, 179-205. Králk 1967–1968: Oldř�ch Králk. K h�st�r�� svátku Cyr�la a �et�děje na ��ravě ve 14. st. – �řís�ěvky starší l�teratuře na ��ravě, № 3, 3-9. Kružliak 2003: Imr�ch Kružl�ak. Cyr�l�met�dský kult u Sl�vák�v. �reš�v: ��chal Vašk�. Lacko 2011: ��chal Lack�. Svätí Cyr�l a �et�d. Trnava: D�bra kn�ha. Malíř 1990: J�ří �alíř. ��rava na �ředělu. K f�rm�vání nár�dníh� věd�mí na ��ravě v letech 1848-1871. – Čas���s �at�ce m�ravské, Brně, �at�ce m�ravská, V�l. 109, 1990, 345-363. Mezník 1990: Jar�slav �ezník. Děj�ny nár�du českéh� v ��ravě (�árys výv�je nár�dníh� věd�mí na ��ravě d� ��l�v�ny 19. st�letí). – Český čas���s h�st�r�cký, 1990, V�l. 88, 34-62. Nemcová, Píšová 2007: Emíl�a �emc�vá, Janka �íš�vá (z�st.). Cyr�l a �et�d, Sl�vensk� a Euró�a. Trnava: UC� v Trnave. Pešek, Barnovský 2004: Jan �ešek, ��chal Barn�vský. V z�vretí n�rmal�zác�e: c�rkv� na Sl�vensku v r�k�ch 1969-1989. Brat�slava: Veda. Rohdewald 2008: Stefan R�hdewald. ��gures �f (Trans-) �at��nal Rel�g��us �em�ry �f the Orth�d�x S�uthern Slavs bef�re 1945: An Outl�ne �n the Exam�les �f Ss. Cyr�l and �eth�d�us. – Trames, 2008, 12 (62/57), 3, 287-298. Škvarna 2004: Dušan Škvarna. Zač�atky m�derných sl�venských symb�l�v. K vytváran�u nár�dnej �dent�ty �d k�nca 18. d� ��l�v�ce 19. st�r�č�a. Banská Bystr�ca: Un�verz�ta �ateja Bela v Banskej Bystr�c�. Sommer at al. 2007: �etr S�mmer, Dušan Třeštík, J�sef Žeml�čka, Z�ë O�ač�ć. B�hem�a and ��rav�a. – In: ��ra Berend (ed.). Chr�st�an�zat��n and the R�se �f Chr�st�an ��narchy: Scand�nav�a, Central Eur��e and Rus 900-1200. �ew Y�rk: Cambr�dge Un�vers�ty �ress. Středovský 1710: Jan J�ří Střed�vský. Sacra ��rav�ae h�st�r�a s�ve v�te v�ta SS. Cyr�ll� et �eth�d��. Synek 2009: �rant�ček Synek. S�lunští svatí bratř� z�ět v ��kulč�cích – ��lkl�r, č. 7, 2. Talcarová 1994: Ludm�la Taralc�vá. Velehrad – cíl slavných �rův�dů – V: Slavn�stní �rův�dy. Uherské Hrad�ště: Sl�vácké muzeum, 135-136. homson 2005: �ranc�s J h�ms�n. he Legacy �f SS. Cyr�l ans �eth�d��s �n the C�unter-Ref�rmat��n.. – Band: �eth�d��s und Kyr�ll�s �n �hrer eur��ä�schen D�mens��n, 10, 2005. Váňaček 1965: ��chael Váňaček. K �slavám cyr�l�met�dějskéh� m�lén�a na ��ravě, r. 1863. – Vlast�vědný věstník m�ravský, r�č. 17, 1965, 45-58. Vavřínek 2010: Vlad�m�r Vavřínek. he Quest��n �f the Legendary Welegrad (vel�grad) as the Alleged Seat �f the ��rav�an Archb�sh�� �eth�d�us. – Sl�v�, sv. 60, 2010, 771-790. 81 Ирина Коларска, Лина Гергова Večerková 1995: Eva Večerk�vá. ��znamky k Cyr�l�met�dějské trad�c� na ��ravě v 19. st�letí – In: Světc� v l�d�vé trad�c�. Uherské Hrad�ště: Sl�vácké muzeum v Uherském Hrad�št�, 191-206. Večerková 1997: Eva Večerk�vá. �ár�d���sné ��známky k c�r�l�met�dějské slavn�st� v Brně. – In: Su��lementumad Acta ��rav�ae, Sc�ent�ae s�c�als LXXXII, 1997, 67-83. Vragaš 1991: Štefan Vragaš. Cyr�l�met�dské ded�čstv� v náb�žensk�m, nár�dn�m a kult́rn�m ž�v�te Sl�vák�v. Brat�slava: �áklad�m zahran�ňej �at�ce sl�venskejeuró�skej �db�čky. Zeman 2012: Jan Zeman. Kde leží hr�b sv. �et�děje? – htt�://www.janzeman.eu/kdelez�-hr�b-sv-met�deje/h�st�r�e/ И зточници: АИФ I: Архив на Център за нематериално културно наследство при Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. ФнАИФ: Фоноархив на Център за нематериално културно наследство при Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. 1666 Ol�m�uc: Ve šk�lské hře jezu�tů � sv. Cyr�lu a �et�děj�v� vystu��val� 175 �s�b. Český l�d, 2, 1893 Cyr�l a �et�d, 1863, 1864, 1867. Duch�vní �astýř, �ěsíčník kat�l�ckéh� duch�venstva, r. 13, 1963 Hlas. Čas���s církevní, 1861, č. 6, 8, 9, 11; 1863, č. 6, 7, 9, 10, 19, 22, 23, 24, 25. Kat�l�cké n�v�ny 1963, Ústu� a vzkříšení cyr�l�met�dějské ́ct� v naší vlast�, 15, č. 27, s. 3. Kat�l�cky s�k�l, 1921, 1968, 1969. ��ravská �rl�ce, r. 1863, č. 40, 44, 96. �ár�dná �br�da, 1994, 6.VII. �ravda, 1946, č. 147, 149, �řednáška z k�nferenčních řečí � sblížení Sl�vanů ve víře, k�naných v Emauzích ve dnech 7., 8., a 9. března 1928. (htt�://www.emauzy.cz/�ax/�28341.�h�) Sl�vák, 1919-1944. S�E, 1993-2012. Vatra, 1945, č. 63, 64 82 От Велеград до Нитра: празникът на св. Кирил и Методий в историята на... F rom Velehrad to Nitra: the Feast of Sts Cyril and Methodius in the National-Religious Ideas’ History in Czech Republic and Slovakia IRI�A KOLARSKA, LI�A GERGOVA (SUMMARY) Czech Re�ubl�c and Sl�vak�a are tw� c�untr�es wh�ch are mutually c�nnected n�t �nly �n the �er��d �f the�r j��nt state but als� back �n the �ast. A large �art �f the�r �resent terr�t�ry bel�nged t� Great ��rav�a and th�s creates many s�m�lar�t�es as well as many c�nl�cts �n seek�ng �nf�rmat��n ab�ut the deed and celebrat��n �f Sts Cyr�l and �eth�d�us. he se�arately study �f these �ssues leads t� s�me �deas, hy��theses and c�nclus��ns f�und t� be largely c�mm�n f�r b�th c�untr�es – and that ev�ked the need �f c�m�arat�ve a��r�ach. he �a�er a�ms t� �resent a summary descr��t��n �f the feast �f Sts Cyr�l and �eth�d�us �n d�achr�n�c as�ect; t� analyse a��earance �f the cult t� the H�ly Br�thers and �ts use f�r nat��nal, rel�g��us �r �ther g�als; t� answer t� �m��rtant quest��ns and t� ��se �thers. 83 Ил. 1. Велехрад, параклисът Цирилка, в който се отслужвали литургии от източен обред. Сн. Ирина Коларска, 2009 г. Ил. 2. Велехрад, ръчно преписване на Библията – една от оригиналните инициативи на общността на Велеград. Сн. Ирина Коларска, 2009 г. Ил. 3. Радхощ, паметникът на св. Кирил и Методий на вр. Радхощ. Той е конструиран и поставен така, че светите братя „посрещат“ посетителите. На заден план се вижда Параклисът на св. Кирил и Методий. Сн. Ирина Коларска, 2010 г. Ил. 4. Радхощ, параклисът на св. Кирил и Методий. Сн. Ирина Коларска, 2010 г. Ил. 5. Микулчице – археологическите разкопки продължават. Сн. Ирина Коларска, 2011 г. Ил. 6. Покана за празнуване на Деня на св. Кирил и Методий в Словашкия институт в Рим, сп. „Katolicky Sokol“, бр. 110, 1971 г. Ил. 7. Илюстрация към материал за св. Кирил и Методий, в. „Slovák“, бр. 71, 1928 г. Ил. 8. Най-новият паметник на св. Кирил и Методий в Словакия, открит на 4 юли 2010 г. в граничния град Комарно (Комарон в Унгария). По време на церемонията премиерът Роберт Фицо е освиркан от представители на унгарското малцинство. Сн. Лина Гергова. Ил. 9. Девин, паметник на св. Кирил и Методий в Девин (Братислава). Той предстявлява умалено копие на техния паметник в Нитра, разположен в двора на църквата „Св. Кръст“. Сн. Лина Гергова, 2010 г. Ил. 10. Нитра, релеф на св. Кирил и Методий на стената на едноименната църква в покрайнините на Нитра. Сн. Лина Гергова, 2011 г.