От писателя
Ако уважаваме себе си...
Почитаемият главен редактор на вестник "За буквите. О писменехъ"
и наш ревностен сътрудник, г-н Илия Пехливанов съвсем правилно поставя въпроса
за необходимостта да бъде възстановена Международната Кирило-Методиевска награда.
Както е известно, през последните двайсетина години родните ни "демократи"
и "преоценители" на българската култура зачеркнаха с лека ръка тъй
нареченото "тоталитарно наследство". Нахвърлиха се срещу "неудобните"
за тях исторически паметници, анатемосаха "соца" в изкуството и литературата.
Не беше пощадена и Международната Кирило-Методиевска награда, която бе забравена
от държавата, а в печата самозвани "откриватели" се заеха да доказват,
че двамата братя са... "гръцки шпиони".
Така докато продължаваше вакханалията на нашата прословута безпаметност, в Русия
бе създадена авторитетна Международна награда на името на славянските първоучители.
Делото им бе поставено на "особена почит" и в съседна Македония, с
единствената цел да се докаже техния... македонски произход.
Тъй че наистина е крайно време да се сложи точка на това късогледство, а Кирило-
Методиевската награда да бъде възстановена незабавно и още сега. Докато болните
"историчари" от Скопие не са се сетили да обявят някое свое нейно
издание и едва тогава да ни просветне (след дъжд качулка!) каква сме я свършили.
Длъжни сме да възстановим тази престижна и голяма награда в знак на почит към
славянските първоучители и себеуважение към националната ни памет!
Аз, буки, веди
Откриваме паметник на светите братя в Моравия
Паметник на славянските първоучители Св. св. Кирил и Методий се открива днес
от участниците в третия събор на българите, живеещи в Европа, пред административната
сграда на археологическия ареал в село Микулчице, област Моравия, Република
Чехия.
През IX век на същото място се е намирало духовното средище на Велика Моравия,
където се предполага че е живял и приключил житейския си път Св. Методий.
Инициативата за издигане на новия паметник възниква по време на втория събор
на българите, живеещи в Европа през май 2008 г., който решава делото на светите
братя да бъде отбелязано вместо с паметна плоча с монумент. Така за по-малко
от година бяха събрани необходимите средства за построяване на новия паметник
на Св. св. Кирил и Методий в Микулчице.
Фигурите са дело на известния български скулптор Емил Венков, който от 1958
г. живее и твори в Словакия. Той е автор и на олтара на църквата "Св. Горазд"
във Врбове. Творби на Емил Венков са притежание на много галерии и частни колекции
в България, Словакия, Чехия, Германия, Австрия, САЩ, Канада, Швейцария, Холандия
и др.
За откриването на паметника в Чехия е българска делегация, водена от председателя
на парламента Георги Пирински, която ще участва в тържествата заедно с чешка
делегация, водена от председателя на Камарата на депутатите на Чехия Милослав
Вълчек.
Скулптура
Осем автори творят в Мраморния град
"Изток/Запад - 20 години по-късно" е темата на ежегодната проява, наречена "Европейско изкуство", която се открива на 24 май в 11 ч. в скулптурния парк Илинденци, научи ДУМА от фондация "Арт център Илинденци". Новият проект олицетворява идеите на обявените от ООН 2008 г. за година на междукултурния диалог и 2009 г. за година на креативността, както и цели да превърне проявите в "Арт център Илинденци" в европейски културни събития, подчертават организаторите. Проявата ще премине под патронажа на Гергана Паси - министър по европейските въпроси. И тази година тя се осъществява с партньорството на Държавния културен институт към МВнР с подкрепата на Гьоте институт България, както и на международната арт организация "SCULPTURE&OBJECT" от Братислава, Словакия. Традиционни партньори и тази година са СБХ и община Струмяни. Идеята на организаторите е поканените автори от няколко европейски страни и от България да създадат свои произведения, след което да ги представят сред каменните градежи на наречения с въображението на художниците "Мраморен град на изкуствата" в скулптурния парк Илинденци. Сред силния каменен фон, специално изградени конструкции с покривни елементи, превръщащи част от екстериорните пространства в интериорни, ще създадат подходящата среда за показване на произведенията. В акцията участват Ангел Станев, Ани Покровнишка, Деля Чаушева и Нина Русева (България), Габриеле Бергер (Австрия), Дейвид Хейуд (Великобритания), Жоржана Козма (Румъния) и Стефан Боненбергер (Германия). Присъстващите на откриването утре ще могат да чуят музикални интерпретации от "звучащите" колони на скулптора Иван Русев, както и фолклорни изпълнения на местни и гостуващи формации.
Екран
Избраните от село Българи
Филмът "Избраните. Последните свидетели" на режисьорката Гинка Чолакова
ще бъде представен премиерно на 28 май от 18.30 ч. в Дома на киното, научи ДУМА
от екипа. Сценарият е на Ружа Нейкова, оператор е Захари Харалампиев, продуценти
са Гинка Чолакова и Йорг Хенле. Авторската музика е дело на Георги Арнаудов.
Фотографиите на продукцията са направени от Христо Юскеселиев, Николай Генов
и Иво Хаджимишев. Видео постпродукция - Ясен Харалампиев. Използвани са и кадри
от филма "Нестинари" на Никола Минчев.
Този екип в продължение на повече от 10 години е наблюдавал една древна традиция
в нестинарското село Българи. Следвали сме хода на действието без намеса, казва
Ружа Нейкова. Благодарение на хората, които ни допускаха до себе си, ние се
докоснахме до вярата в един стар и могъщ бог... Светът на тези хора, техните
съдби, радости и сълзи стана част от нашия живот. За тази памет е нашият разказ,
признава сценаристката.
Периодика
Нов брой на "За буквите - О писменехь"
Броят представя Шестата национална научна конференция с международно участие
"Кирилицата и европейската цивилизация" на СВУБИТ, изложбата в Париж
"Кирилицата и българската култура в европейското културно пространство",
участието в Четвъртия международен салон на книгата в Санкт Петербург и др.
ХХХI конгрес на Съюза на народните читалища в Хисаря е представен с откъс от
доклада на неговия председател проф. д.ик.н. Стоян Денчев.
На Годината на България в Русия са посветени фотодокументалната изложба "Лихачов
и България" на Калина Канева в СВУБИТ, откъсът от книгата "Племенни
и културни връзки между българския и руския народ" на акад. Николай Державин,
статията на проф. Игор Калиганов от Института по славянознание при Руската академия
на науките в Москва и др.
На дарителската дейност на малко известния Радион Умников и неговия праправнук
чл.-кор. проф. дфн Ангел Попов е посветена страница, която също отвежда към
многолетните българо-руски връзки. Първият учител в Априловото училище Неофит
Рилски е представен с Нравствен кодекс за габровци, както и с писмо до игумена
и старците в Рилската обител, в което ги уведомява за връзка с Юрий Венелин,
и песенният сборник "Цветособирание". Проф. Светлозар Елдъров съобщава
неизвестни сведения за Кирило-Методиевски празник в Хърватия допреди Първата
световна война.
Под заглавие "Образец и пътеводител" д-р Иван Домусчиев припомня факти
от дейността на чешкия професор Константин Иречек, който в своята "История
на България" и Дневника си нарича делото на Св. св. Кирил и Методий "образец
и пътеводител за духовната история на цяла Европа".
23.05.2009
Мнения по темата: