От писателя

Ако уважаваме себе си...

Борис Данков

Почитаемият главен редактор на вестник "За буквите. О писменехъ" и наш ревностен сътрудник, г-н Илия Пехливанов съвсем правилно поставя въпроса за необходимостта да бъде възстановена Международната Кирило-Методиевска награда.
Както е известно, през последните двайсетина години родните ни "демократи" и "преоценители" на българската култура зачеркнаха с лека ръка тъй нареченото "тоталитарно наследство". Нахвърлиха се срещу "неудобните" за тях исторически паметници, анатемосаха "соца" в изкуството и литературата. Не беше пощадена и Международната Кирило-Методиевска награда, която бе забравена от държавата, а в печата самозвани "откриватели" се заеха да доказват, че двамата братя са... "гръцки шпиони".
Така докато продължаваше вакханалията на нашата прословута безпаметност, в Русия бе създадена авторитетна Международна награда на името на славянските първоучители. Делото им бе поставено на "особена почит" и в съседна Македония, с единствената цел да се докаже техния... македонски произход.
Тъй че наистина е крайно време да се сложи точка на това късогледство, а Кирило- Методиевската награда да бъде възстановена незабавно и още сега. Докато болните "историчари" от Скопие не са се сетили да обявят някое свое нейно издание и едва тогава да ни просветне (след дъжд качулка!) каква сме я свършили. Длъжни сме да възстановим тази престижна и голяма награда в знак на почит към славянските първоучители и себеуважение към националната ни памет!

Аз, буки, веди

Откриваме паметник на светите братя в Моравия

Паметник на славянските първоучители Св. св. Кирил и Методий се открива днес от участниците в третия събор на българите, живеещи в Европа, пред административната сграда на археологическия ареал в село Микулчице, област Моравия, Република Чехия.
През IX век на същото място се е намирало духовното средище на Велика Моравия, където се предполага че е живял и приключил житейския си път Св. Методий.
Инициативата за издигане на новия паметник възниква по време на втория събор на българите, живеещи в Европа през май 2008 г., който решава делото на светите братя да бъде отбелязано вместо с паметна плоча с монумент. Така за по-малко от година бяха събрани необходимите средства за построяване на новия паметник на Св. св. Кирил и Методий в Микулчице.
Фигурите са дело на известния български скулптор Емил Венков, който от 1958 г. живее и твори в Словакия. Той е автор и на олтара на църквата "Св. Горазд" във Врбове. Творби на Емил Венков са притежание на много галерии и частни колекции в България, Словакия, Чехия, Германия, Австрия, САЩ, Канада, Швейцария, Холандия и др.
За откриването на паметника в Чехия е българска делегация, водена от председателя на парламента Георги Пирински, която ще участва в тържествата заедно с чешка делегация, водена от председателя на Камарата на депутатите на Чехия Милослав Вълчек.

Скулптура

Осем автори творят в Мраморния град

"Изток/Запад - 20 години по-късно" е темата на ежегодната проява, наречена "Европейско изкуство", която се открива на 24 май в 11 ч. в скулптурния парк Илинденци, научи ДУМА от фондация "Арт център Илинденци". Новият проект олицетворява идеите на обявените от ООН 2008 г. за година на междукултурния диалог и 2009 г. за година на креативността, както и цели да превърне проявите в "Арт център Илинденци" в европейски културни събития, подчертават организаторите. Проявата ще премине под патронажа на Гергана Паси - министър по европейските въпроси. И тази година тя се осъществява с партньорството на Държавния културен институт към МВнР с подкрепата на Гьоте институт България, както и на международната арт организация "SCULPTURE&OBJECT" от Братислава, Словакия. Традиционни партньори и тази година са СБХ и община Струмяни. Идеята на организаторите е поканените автори от няколко европейски страни и от България да създадат свои произведения, след което да ги представят сред каменните градежи на наречения с въображението на художниците "Мраморен град на изкуствата" в скулптурния парк Илинденци. Сред силния каменен фон, специално изградени конструкции с покривни елементи, превръщащи част от екстериорните пространства в интериорни, ще създадат подходящата среда за показване на произведенията. В акцията участват Ангел Станев, Ани Покровнишка, Деля Чаушева и Нина Русева (България), Габриеле Бергер (Австрия), Дейвид Хейуд (Великобритания), Жоржана Козма (Румъния) и Стефан Боненбергер (Германия). Присъстващите на откриването утре ще могат да чуят музикални интерпретации от "звучащите" колони на скулптора Иван Русев, както и фолклорни изпълнения на местни и гостуващи формации.

Екран

Избраните от село Българи

Филмът "Избраните. Последните свидетели" на режисьорката Гинка Чолакова ще бъде представен премиерно на 28 май от 18.30 ч. в Дома на киното, научи ДУМА от екипа. Сценарият е на Ружа Нейкова, оператор е Захари Харалампиев, продуценти са Гинка Чолакова и Йорг Хенле. Авторската музика е дело на Георги Арнаудов. Фотографиите на продукцията са направени от Христо Юскеселиев, Николай Генов и Иво Хаджимишев. Видео постпродукция - Ясен Харалампиев. Използвани са и кадри от филма "Нестинари" на Никола Минчев.
Този екип в продължение на повече от 10 години е наблюдавал една древна традиция в нестинарското село Българи. Следвали сме хода на действието без намеса, казва Ружа Нейкова. Благодарение на хората, които ни допускаха до себе си, ние се докоснахме до вярата в един стар и могъщ бог... Светът на тези хора, техните съдби, радости и сълзи стана част от нашия живот. За тази памет е нашият разказ, признава сценаристката.

Периодика

Нов брой на "За буквите - О писменехь"

Броят представя Шестата национална научна конференция с международно участие "Кирилицата и европейската цивилизация" на СВУБИТ, изложбата в Париж "Кирилицата и българската култура в европейското културно пространство", участието в Четвъртия международен салон на книгата в Санкт Петербург и др.
ХХХI конгрес на Съюза на народните читалища в Хисаря е представен с откъс от доклада на неговия председател проф. д.ик.н. Стоян Денчев.
На Годината на България в Русия са посветени фотодокументалната изложба "Лихачов и България" на Калина Канева в СВУБИТ, откъсът от книгата "Племенни и културни връзки между българския и руския народ" на акад. Николай Державин, статията на проф. Игор Калиганов от Института по славянознание при Руската академия на науките в Москва и др.
На дарителската дейност на малко известния Радион Умников и неговия праправнук чл.-кор. проф. дфн Ангел Попов е посветена страница, която също отвежда към многолетните българо-руски връзки. Първият учител в Априловото училище Неофит Рилски е представен с Нравствен кодекс за габровци, както и с писмо до игумена и старците в Рилската обител, в което ги уведомява за връзка с Юрий Венелин, и песенният сборник "Цветособирание". Проф. Светлозар Елдъров съобщава неизвестни сведения за Кирило-Методиевски празник в Хърватия допреди Първата световна война.
Под заглавие "Образец и пътеводител" д-р Иван Домусчиев припомня факти от дейността на чешкия професор Константин Иречек, който в своята "История на България" и Дневника си нарича делото на Св. св. Кирил и Методий "образец и пътеводител за духовната история на цяла Европа".

23.05.2009

Мнения по темата: